Jan 20, 2017, 10:56 PM

Думите

  Poetry » Other
1.3K 3 11

Пониква думата след корена,

прохожда с първите ни звуци.

Говорят с недомлъвки хората

и приказката им скрибуца.

 

И тя е ту бодил назъбен,

ту топла като чай от лайка.

Човекът спира посред пътя,

а после с него тръгва харна.

 

Ти уж държиш я, а се хлъзга,

недомълчана, любопитна.

Край огъня след нея мръзнеш,

и блага е, и лековита.

 

Написаното ще остане,

след век ще почне да говори

и ще познаем всяка рана,

и любовта на всички хора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слави Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Думите са свещено нещо, затова, ако не можеш да обичаш с тях и да подаряваш криле, по-добре не говори!! Много правилно си схванал смисъла, Слави! Поздравления!!
  • А после с него тръгват в хайка. Римува се с лайка.
  • Благодаря на всички, които се спряха при моите думи.
  • Драги Славчо, много добре си разбрал и предал как нашите думи могат да бъдат добри или лоши, искрени или престорени, нараняващи или лекуващи - такива, каквито сме ние(корена е в нашите мисли и чувства). Наистина, написаното и направеното от нас ще остане за следващите поколения - дано да сме толкова добри и мъдри, че да познаем всяка рана и любовта и да оставим добро след нас.
  • "Ти уж държиш я, а се хлъзга,
    недомълчана, любопитна.
    Край огъня след нея мръзнеш,
    и блага е, и лековита.

    Написаното ще остане,"

    Хубав ден, Слави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...