Думите
Невярващи, очите
във думите се взираха.
Четяха ги отново и отново.
Обикновени думи,
а душата ми разлистваха,
четяха в нея като в книга,
протягаха ръце да я погалят,
докосваха я нежно като струна.
А тя... отдавна непогалена,
подритвана като улично куче,
в далечен ъгъл свита,
забравила да плаче
... заскимтя.
Една солена капка
по бузата ми се търкулна.
Изпращам я...
Не знам дали ще я получи оня,
който душата ми
поиска да погали,
но за добротата му,
благодаря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлияна Todos los derechos reservados
