Jul 1, 2007, 8:49 AM

Думите

  Poetry
550 0 1
 

Невярващи, очите

във думите се взираха.

Четяха ги отново и отново.

Обикновени думи,

а душата ми разлистваха,

четяха в нея като в книга,

протягаха ръце да я погалят,

докосваха я нежно като струна.

А тя... отдавна непогалена,

подритвана като улично куче,

в далечен ъгъл свита,

забравила да плаче

                         ... заскимтя.

Една солена капка

по бузата ми се търкулна.

Изпращам я...

Не знам дали ще я получи оня,

който душата ми

поиска да погали,

но за добротата му,

благодаря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...