ДетелинаСтефанова (Детелина Стефанова)
26 3
29 sept 2024, 7:33

Думите ми онемяха 

  Poesía » Del paisaje
225 3 4

След грохота настана тишината-

огромна, 

тежка 

и оловносива.

Страхът се спря, ей там, в далечината,

а бурята 

със ярост 

се разлива!

И капки, сякаш топче от сметало,

заудряха 

первази 

и дървета,

дъждът е като тъмно наметало

и клоните 

приличат 

на въжета!

Светкавица раздра небето сиво.

За миг гнездата 

просто 

оглушаха!

Ужасно време, бурно, даже диво!

И думите ми 

някак... 

онемяха!

 

Детелина И.Стефанова 

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??