ДетелинаСтефанова (Детелина Стефанова)
26 3
29.09.2024 г., 7:33 ч.

Думите ми онемяха 

  Поезия » Пейзажна
227 3 4

След грохота настана тишината-

огромна, 

тежка 

и оловносива.

Страхът се спря, ей там, в далечината,

а бурята 

със ярост 

се разлива!

И капки, сякаш топче от сметало,

заудряха 

первази 

и дървета,

дъждът е като тъмно наметало

и клоните 

приличат 

на въжета!

Светкавица раздра небето сиво.

За миг гнездата 

просто 

оглушаха!

Ужасно време, бурно, даже диво!

И думите ми 

някак... 

онемяха!

 

Детелина И.Стефанова 

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??