Думите ми онемяха
След грохота настана тишината-
огромна,
тежка
и оловносива.
Страхът се спря, ей там, в далечината,
а бурята
със ярост
се разлива!
И капки, сякаш топче от сметало,
заудряха
первази
и дървета,
дъждът е като тъмно наметало
и клоните
приличат
на въжета!
Светкавица раздра небето сиво.
За миг гнездата
просто
оглушаха!
Ужасно време, бурно, даже диво!
И думите ми
някак...
онемяха!
Детелина И.Стефанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
