След грохота настана тишината-
огромна,
тежка
и оловносива.
Страхът се спря, ей там, в далечината,
а бурята
със ярост
се разлива!
И капки, сякаш топче от сметало,
заудряха
первази
и дървета,
дъждът е като тъмно наметало
и клоните
приличат
на въжета!
Светкавица раздра небето сиво.
За миг гнездата
просто
оглушаха!
Ужасно време, бурно, даже диво!
И думите ми
някак...
онемяха!
Детелина И.Стефанова
© Детелина Стефанова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
