16 sept 2014, 10:24

Думите на поета

  Poesía
440 0 2

Над задрямали глаголи

и смълчаните съгласни

тръгват думи тънкополи

с антуража си от гласни.

 

Галят те листата бели

и редят се във редички.

Страсти в редовете спрели

будят чувствата на всички.

 

Тези думи нажежават

въздуха на всеки метър.

В стиховете натежават,

а са леки, като етер.

 

Влизат в музата на всеки,

който иска да прочита.

Стават те храна навеки,

в книги щом се препрочитат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
  • Никола - и най-дребният материал в строителството заема важна роля.
    Вдичко има значение.
    Стихотворението ти ми звучи много мило, близко и понятно!Харесва ми!
    Поздрав за оригиналната творба!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...