16 sept 2014, 10:24

Думите на поета

  Poesía
447 0 2

Над задрямали глаголи

и смълчаните съгласни

тръгват думи тънкополи

с антуража си от гласни.

 

Галят те листата бели

и редят се във редички.

Страсти в редовете спрели

будят чувствата на всички.

 

Тези думи нажежават

въздуха на всеки метър.

В стиховете натежават,

а са леки, като етер.

 

Влизат в музата на всеки,

който иска да прочита.

Стават те храна навеки,

в книги щом се препрочитат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
  • Никола - и най-дребният материал в строителството заема важна роля.
    Вдичко има значение.
    Стихотворението ти ми звучи много мило, близко и понятно!Харесва ми!
    Поздрав за оригиналната творба!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...