16.09.2014 г., 10:24 ч.

Думите на поета 

  Поезия
363 0 2
Над задрямали глаголи
и смълчаните съгласни
тръгват думи тънкополи
с антуража си от гласни.
Галят те листата бели
и редят се във редички.
Страсти в редовете спрели
будят чувствата на всички.
Тези думи нажежават
въздуха на всеки метър.
В стиховете натежават,
а са леки, като етер. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...
  • Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...
  • Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...

Още произведения »