Думите на поета
443
0
2
Над задрямали глаголи
и смълчаните съгласни
тръгват думи тънкополи
с антуража си от гласни.
Галят те листата бели
и редят се във редички.
Страсти в редовете спрели
будят чувствата на всички.
Тези думи нажежават
въздуха на всеки метър.
В стиховете натежават,
а са леки, като етер.
Влизат в музата на всеки,
който иска да прочита.
Стават те храна навеки,
в книги щом се препрочитат.
© Никола Апостолов All rights reserved.
