Думите се скриха
Под падналото есенно листо
С цвят на ръждива канела
Вятъра се засили
И отскочи отсреща
За едно бързо
Поета
Седна изморен
От войната срещу другите
И поведе война срещу себе си
И римите се превърнаха в музика
Дочута от разтрепераните
Нечуващи
30.12.2006
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Поздрав!