Думите свидни
654
0
7
В мълчание раждат се свидните думи,
макар че понякога силно болят,
картини красиви рисуват във рими,
прошепнати тихо, дори и без глас.
Нареждат за мигове в страсти горели,
за ласки прегръщали с обич нощта,
за чувства последни, там някъде спрели
влакът съдбовен на спирка една.
За залез и изгрев в едно преживяни.
сънувани спомени в тайна доба`,
пътеки желани докрай извървяни,
оставили диря в безсмъртна душа.
В мълчание раждат се, но пък живеят
кодирани вечно, дори след смъртта,
те думите свидни во веки копнеят,
ключета да бъдат за... любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
