18 ene 2016, 21:43

Думите свидни 

  Poesía » Filosófica
445 0 7

В мълчание раждат се свидните думи,
макар че понякога силно болят,
картини красиви рисуват във рими,
прошепнати тихо, дори и без глас.

Нареждат за мигове в страсти горели,
за ласки прегръщали с обич нощта,
за чувства последни, там някъде спрели
влакът съдбовен на спирка една.

За залез и изгрев в едно преживяни.
сънувани спомени в тайна доба`,
пътеки желани докрай извървяни,
оставили диря в безсмъртна душа.

В мълчание раждат се, но пък живеят
кодирани вечно, дори след смъртта,
те думите свидни во веки копнеят,
ключета да бъдат за... любовта.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??