Думите свидни
651
0
7
В мълчание раждат се свидните думи,
макар че понякога силно болят,
картини красиви рисуват във рими,
прошепнати тихо, дори и без глас.
Нареждат за мигове в страсти горели,
за ласки прегръщали с обич нощта,
за чувства последни, там някъде спрели
влакът съдбовен на спирка една.
За залез и изгрев в едно преживяни.
сънувани спомени в тайна доба`,
пътеки желани докрай извървяни,
оставили диря в безсмъртна душа.
В мълчание раждат се, но пък живеят
кодирани вечно, дори след смъртта,
те думите свидни во веки копнеят,
ключета да бъдат за... любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
