16 ago 2016, 16:36

Думите във мен

  Poesía
461 0 6

Думите във мен валят,

а римите отново ги подреждат.

Колко малък е светът,

а колко много красота отглежда!

 

Буквите започват да сноват

по бялото поле на листа.

Написани, като звезди трептят,

нежни, истински, лъчисти.

 

Описват всичките ми тайни,

рисуват в тъмното мечти.

Думички вълшебни и омайни

перото ми започва да реди.

 

Чети написаното под луната

на страници от пърхащи звезди!

За теб говорех на дъгата

над нас единствено да заблести.

 

Думите във мен валят.

За теб във рими ги подреждам.

Колко малък е светът,

а колко много красота отглежда!

 

С любов ще пиша, нека да боли!

Всяка рана ще превърна в стих.

Ти недей си тръгва... Остани!

Аз във тебе, себе си открих.

 

2.08.2016г.

Бадемов Цвят

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...