Думите във мен валят,
а римите отново ги подреждат.
Колко малък е светът,
а колко много красота отглежда!
Буквите започват да сноват
по бялото поле на листа.
Написани, като звезди трептят,
нежни, истински, лъчисти.
Описват всичките ми тайни,
рисуват в тъмното мечти.
Думички вълшебни и омайни
перото ми започва да реди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse