Думите във мен
Думите във мен валят,
а римите отново ги подреждат.
Колко малък е светът,
а колко много красота отглежда!
Буквите започват да сноват
по бялото поле на листа.
Написани, като звезди трептят,
нежни, истински, лъчисти.
Описват всичките ми тайни,
рисуват в тъмното мечти.
Думички вълшебни и омайни
перото ми започва да реди.
Чети написаното под луната
на страници от пърхащи звезди!
За теб говорех на дъгата
над нас единствено да заблести.
Думите във мен валят.
За теб във рими ги подреждам.
Колко малък е светът,
а колко много красота отглежда!
С любов ще пиша, нека да боли!
Всяка рана ще превърна в стих.
Ти недей си тръгва... Остани!
Аз във тебе, себе си открих.
2.08.2016г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
