Aug 16, 2016, 4:36 PM

Думите във мен

  Poetry
458 0 6

Думите във мен валят,

а римите отново ги подреждат.

Колко малък е светът,

а колко много красота отглежда!

 

Буквите започват да сноват

по бялото поле на листа.

Написани, като звезди трептят,

нежни, истински, лъчисти.

 

Описват всичките ми тайни,

рисуват в тъмното мечти.

Думички вълшебни и омайни

перото ми започва да реди.

 

Чети написаното под луната

на страници от пърхащи звезди!

За теб говорех на дъгата

над нас единствено да заблести.

 

Думите във мен валят.

За теб във рими ги подреждам.

Колко малък е светът,

а колко много красота отглежда!

 

С любов ще пиша, нека да боли!

Всяка рана ще превърна в стих.

Ти недей си тръгва... Остани!

Аз във тебе, себе си открих.

 

2.08.2016г.

Бадемов Цвят

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...