Думите във мен валят,
а римите отново ги подреждат.
Колко малък е светът,
а колко много красота отглежда!
Буквите започват да сноват
по бялото поле на листа.
Написани, като звезди трептят,
нежни, истински, лъчисти.
Описват всичките ми тайни,
рисуват в тъмното мечти.
Думички вълшебни и омайни
перото ми започва да реди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up