Дунавска стена

ДИТА (Дита)
14 0

30 abr 2010, 11:19

Poesía » De amor

560 0 0

Там, където синята река отмива

бели камъчета в свойта пазва

и рибата се гърчи, умирайки

от страст за свобода и жажда,

стои, подобно страж, от памтивека

една стена. И участта ù е нелека.

Тъй както хладнокръвието теб дели от мен,

разделя тя брега с река, земята - от вода...

И страда всеки ден, рушейки се - от самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.