30 апр. 2010 г., 11:19

Дунавска стена 

  Поэзия » Любовная
561 0 0

Там, където синята река отмива

бели камъчета в свойта пазва

и рибата се гърчи, умирайки

от страст за свобода и жажда,

стои, подобно страж, от памтивека

една стена. И участта ù е нелека.

 

Тъй както хладнокръвието теб дели от мен,

разделя тя брега с река, земята - от вода...

И страда всеки ден, рушейки се - от самота.

© Дита Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??