ДИТА (Дита)
14 0
Apr 30, 2010, 11:19 AM

Дунавска стена 

  Poetry » Love
606 0 0
Там, където синята река отмива
бели камъчета в свойта пазва
и рибата се гърчи, умирайки
от страст за свобода и жажда,
стои, подобно страж, от памтивека
една стена. И участта ù е нелека.
Тъй както хладнокръвието теб дели от мен,
разделя тя брега с река, земята - от вода...
И страда всеки ден, рушейки се - от самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дита All rights reserved.

Random works
: ??:??