Душата ми е като кротка, тиха бездна

Душата ми е като кротка, тиха бездна, 
която пази нежни чувства и мечти. 
Като малка вселена нежна и звездна, 
чиято светлина в пространството трепти. 

И някога, някъде, когато аз изчезна, 
тя ще срещне някой, който го боли. 
И в миг на тази болка  безнадеждна
ще може на този някой да ги подари. 

И може би някога, отново, този някой
ще изживее чувства, от мен неизживяни. 
Ще напълни душата си с леките мечти, 
от мен мечтани, чакани, недомечтани. 

Така, изчезнала в душата си, ще мога
да усетя вкуса на сбъдната мечта. 
И станала едно с безкрая  ще дочакам
Да ме погали повеят на любовта.