Oct 17, 2025, 7:28 PM

Душата ми е като кротка, тиха бездна

211 1 0

Душата ми е като кротка, тиха бездна, 
която пази нежни чувства и мечти. 
Като малка вселена нежна и звездна, 
чиято светлина в пространството трепти. 

 

И някога, някъде, когато аз изчезна, 
тя ще срещне някой, който го боли. 
И в миг на тази болка  безнадеждна
ще може на този някой да ги подари. 

 

И може би някога, отново, този някой
ще изживее чувства, от мен неизживяни. 
Ще напълни душата си с леките мечти, 
от мен мечтани, чакани, недомечтани. 

 

Така, изчезнала в душата си, ще мога
да усетя вкуса на сбъдната мечта. 
И станала едно с безкрая  ще дочакам
Да ме погали повеят на любовта. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Alef All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...