17.10.2025 г., 19:28

Душата ми е като кротка, тиха бездна

209 1 0

Душата ми е като кротка, тиха бездна, 
която пази нежни чувства и мечти. 
Като малка вселена нежна и звездна, 
чиято светлина в пространството трепти. 

 

И някога, някъде, когато аз изчезна, 
тя ще срещне някой, който го боли. 
И в миг на тази болка  безнадеждна
ще може на този някой да ги подари. 

 

И може би някога, отново, този някой
ще изживее чувства, от мен неизживяни. 
Ще напълни душата си с леките мечти, 
от мен мечтани, чакани, недомечтани. 

 

Така, изчезнала в душата си, ще мога
да усетя вкуса на сбъдната мечта. 
И станала едно с безкрая  ще дочакам
Да ме погали повеят на любовта. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Alef Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...