Душата ми е като кротка, тиха бездна
Душата ми е като кротка, тиха бездна,
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна,
тя ще срещне някой, който го боли.
И в миг на тази болка безнадеждна
ще може на този някой да ги подари.
И може би някога, отново, този някой
ще изживее чувства, от мен неизживяни.
Ще напълни душата си с леките мечти,
от мен мечтани, чакани, недомечтани.
Така, изчезнала в душата си, ще мога
да усетя вкуса на сбъдната мечта.
И станала едно с безкрая ще дочакам
Да ме погали повеят на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Alef Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ