странница (Сеси)
200 7186
13 nov 2008, 8:00

Душа 

  Poesía » Filosófica
524 0 5

Изпраща своите трептения,

неистово вибриращи в нощта,

изпълват цялата вселена,

изтръгнатите вопли на една душа.

 

Останала самотна, наранена,

тя болката си лее в нощта,

а тишината мъката попива,

единствена приятелка в слабостта.

 

А денем маската покрива

невидимите белези на таз душа,

не бива никой да разбира

безсънната й самота в нощта.

 

И ако свойта слабост тя покаже,

едва ли някой ще я разбере, 

светът около нея е забравил,

човешкото - ръка да подаде.

 

Но вяра в себе си душата още пази,

единственото упование в деня,

от равнодушие и злоба ще се пази,

тя няма право да се предаде.

© Сеси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много! Винаги трябва да вярваш в собствените си сили, колкото и да ти струва това.
  • Прекрасно е Сеси:
    И все пак доброто винаги възкръва...уверен съм!



    И ако свойта слабост тя покаже,
    едва ли някой ще я разбере,
    светът около нея е забравил,
    човешкото - ръка да подаде.



  • Браво!
  • Много добро! Браво!
  • За мен стихът е чудесен! Превъзмогваш слабостта си и единствено остава вярата в собствените сили! Сърдечни поздрави!
Propuestas
: ??:??