странница (Сеси)
200 7186
13.11.2008 г., 8:00 ч.

Душа 

  Поезия » Философска
526 0 5

Изпраща своите трептения,

неистово вибриращи в нощта,

изпълват цялата вселена,

изтръгнатите вопли на една душа.

 

Останала самотна, наранена,

тя болката си лее в нощта,

а тишината мъката попива,

единствена приятелка в слабостта.

 

А денем маската покрива

невидимите белези на таз душа,

не бива никой да разбира

безсънната й самота в нощта.

 

И ако свойта слабост тя покаже,

едва ли някой ще я разбере, 

светът около нея е забравил,

човешкото - ръка да подаде.

 

Но вяра в себе си душата още пази,

единственото упование в деня,

от равнодушие и злоба ще се пази,

тя няма право да се предаде.

© Сеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви много! Винаги трябва да вярваш в собствените си сили, колкото и да ти струва това.
  • Прекрасно е Сеси:
    И все пак доброто винаги възкръва...уверен съм!



    И ако свойта слабост тя покаже,
    едва ли някой ще я разбере,
    светът около нея е забравил,
    човешкото - ръка да подаде.



  • Браво!
  • Много добро! Браво!
  • За мен стихът е чудесен! Превъзмогваш слабостта си и единствено остава вярата в собствените сили! Сърдечни поздрави!
Предложения
: ??:??