Душа
Изпраща своите трептения,
неистово вибриращи в нощта,
изпълват цялата вселена,
изтръгнатите вопли на една душа.
Останала самотна, наранена,
тя болката си лее в нощта,
а тишината мъката попива,
единствена приятелка в слабостта.
А денем маската покрива
невидимите белези на таз душа,
не бива никой да разбира
безсънната й самота в нощта.
И ако свойта слабост тя покаже,
едва ли някой ще я разбере,
светът около нея е забравил,
човешкото - ръка да подаде.
Но вяра в себе си душата още пази,
единственото упование в деня,
от равнодушие и злоба ще се пази,
тя няма право да се предаде.
© Сеси All rights reserved.
