ДУША

Всяко мое неделимо сетиво

развива мислите ми полово

и, вгледан зорко в две страни,

чувствам как сърцето все боли.

Днес неговата мъка проумях

и зад мъката му аз прозрях,

че всичко мое идея е една –

сърце чрез мозък да гради душа.

Животът образ има многолик,

със същност доловима в миг...

И до вчера с вяра за любов единна,

търсех щастие, дете, жена невинна.

Утре, знам, оставам същ

и от онзи миг могъщ

запазих спомен за Едно –

да създам цялостно Добро!

Сам със себе си живях,

болки с радост изтърпях,

докато не родих се прероден –

Творец съм на себе си и мен!

Накрай сърцето укротих,

с ума си нежно го сломих

и оттогаз целта си то разбра –

да бъде струна, част от Любовта.

Любов, изпитана във Самота,

творяща без материя света.

Свят, лишен от зло и сетива,

чийто бог е единната Душа!

18.VIII.2011

Камен Тодоров ©