15 июн. 2017 г., 23:26

Душа

579 0 0

ДУША

 

 

Всяко мое неделимо сетиво

развива мислите ми полово

и, вгледан зорко в две страни,

чувствам как сърцето все боли.

 

Днес неговата мъка проумях

и зад мъката му аз прозрях,

че всичко мое идея е една –

сърце чрез мозък да гради душа.

 

Животът образ има многолик,

със същност доловима в миг...

И до вчера с вяра за любов единна,

търсех щастие, дете, жена невинна.

 

Утре, знам, оставам същ

и от онзи миг могъщ

запазих спомен за Едно –

да създам цялостно Добро!

 

Сам със себе си живях,

болки с радост изтърпях,

докато не родих се прероден –

Творец съм на себе си и мен!

 

Накрай сърцето укротих,

с ума си нежно го сломих

и оттогаз целта си то разбра –

да бъде струна, част от Любовта.

 

Любов, изпитана във Самота,

творяща без материя света.

Свят, лишен от зло и сетива,

чийто бог е единната Душа!

 

 

18.VIII.2011
Камен Тодоров ©

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Тодоров Все права защищены

За мултимедийна визуализация, моля отворете: www.vbox7.com/play:ed6260ee9c

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...