Валери_Станков (Валери Станков)
1097 825
8 nov 2022, 4:25

Душа 

  Poesía
136 1 2

... невям да ми докаже, че е жива, и че върти секундната стрелка,

душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,

направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,

и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –

но тя е упорита! – тя не иска без мен да хукне нейде – вдън гори,

 

пързаляме се – две деца на риска, цял ден по гнили динени кори,

все някога, когато свърши всичко, от мен – далече, тя ще отлети,

и – никому ненужен, тъжен чичко – ще събера под пейката пети,

и аз, да литна с нея, си мечтая, това е, всъщност, моят пъклен план.

Лети, душице! – пътят ни в Безкрая със Божиите тръни е постлан.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??