Душа

8 нояб. 2022 г., 04:25

Поэзия

137 1 2

... невям да ми докаже, че е жива, и че върти секундната стрелка,

душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,

направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,

и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –

но тя е упорита! – тя не иска без мен да хукне нейде – вдън гори,

пързаляме се – две деца на риска, цял ден по гнили динени кори,

все някога, когато свърши всичко, от мен – далече, тя ще отлети,

и – никому ненужен, тъжен чичко – ще събера под пейката пети,

и аз, да литна с нея, си мечтая, това е, всъщност, моят пъклен план.

Лети, душице! – пътят ни в Безкрая със Божиите тръни е постлан.

художника (Веселин Христов)

2023-09-28T11:19:11+03:00

Това съм го пропуснал. Шапки долу!
yotovava (Валентина Йотова)

2022-11-08T11:56:07+02:00

Лети, душице! – пътят ни в Безкрая със Божиите тръни е постлан.

Колко вярно и точно си го рекъл. Бъди.