14 jul 2011, 21:38

Душа 2

  Poesía
574 0 1

Това стихотворение е римейк на старата ми творба "Душа", посветена на моята колежка Джанан

 

Стихче исках да напиша,

исках в него да опиша

твойта хубост, красота - 

невъзможно бе това.

 

Тъй е, щото ти сияеш,

силно мен ще ме омаеш.

Аз от страст съм заслепен,

пламък мощен има в мен.

 

Тебе срещнах тази есен

в коридор във ВУЗ-а тесен.

Ти ме топли цяла зима,

стопли цялата година.

 

Трябва аз да ти призная - 

друга като теб не зная.

Най-красива си във ВУЗ-а,

затова си мойта муза.

 

Чарът ти не среща край - 

сякаш ангел си от рай.

Ти си сребърна вълчица,

ти си нежна гълъбица.

 

Тука спирам да говоря.

Вече няма и да споря.

Ти си моята Душа - 

туй го знам и не греша.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сребърна вълчица отгоре, нежна гълъбица отдолу, или обратното? Шегувам се, разбира се, забавен текст.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...