14 jul 2011, 21:38

Душа 2

  Poesía
577 0 1

Това стихотворение е римейк на старата ми творба "Душа", посветена на моята колежка Джанан

 

Стихче исках да напиша,

исках в него да опиша

твойта хубост, красота - 

невъзможно бе това.

 

Тъй е, щото ти сияеш,

силно мен ще ме омаеш.

Аз от страст съм заслепен,

пламък мощен има в мен.

 

Тебе срещнах тази есен

в коридор във ВУЗ-а тесен.

Ти ме топли цяла зима,

стопли цялата година.

 

Трябва аз да ти призная - 

друга като теб не зная.

Най-красива си във ВУЗ-а,

затова си мойта муза.

 

Чарът ти не среща край - 

сякаш ангел си от рай.

Ти си сребърна вълчица,

ти си нежна гълъбица.

 

Тука спирам да говоря.

Вече няма и да споря.

Ти си моята Душа - 

туй го знам и не греша.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сребърна вълчица отгоре, нежна гълъбица отдолу, или обратното? Шегувам се, разбира се, забавен текст.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....