14.07.2011 г., 21:38

Душа 2

569 0 1

Това стихотворение е римейк на старата ми творба "Душа", посветена на моята колежка Джанан

 

Стихче исках да напиша,

исках в него да опиша

твойта хубост, красота - 

невъзможно бе това.

 

Тъй е, щото ти сияеш,

силно мен ще ме омаеш.

Аз от страст съм заслепен,

пламък мощен има в мен.

 

Тебе срещнах тази есен

в коридор във ВУЗ-а тесен.

Ти ме топли цяла зима,

стопли цялата година.

 

Трябва аз да ти призная - 

друга като теб не зная.

Най-красива си във ВУЗ-а,

затова си мойта муза.

 

Чарът ти не среща край - 

сякаш ангел си от рай.

Ти си сребърна вълчица,

ти си нежна гълъбица.

 

Тука спирам да говоря.

Вече няма и да споря.

Ти си моята Душа - 

туй го знам и не греша.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сребърна вълчица отгоре, нежна гълъбица отдолу, или обратното? Шегувам се, разбира се, забавен текст.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...