Това стихотворение е римейк на старата ми творба "Душа", посветена на моята колежка Джанан

Стихче исках да напиша,

исках в него да опиша

твойта хубост, красота - 

невъзможно бе това.

Тъй е, щото ти сияеш,

силно мен ще ме омаеш.

Аз от страст съм заслепен,

пламък мощен има в мен.

Тебе срещнах тази есен

в коридор във ВУЗ-а тесен.

Ти ме топли цяла зима,

стопли цялата година.

Трябва аз да ти призная - 

друга като теб не зная.

Най-красива си във ВУЗ-а,

затова си мойта муза.

Чарът ти не среща край - 

сякаш ангел си от рай.

Ти си сребърна вълчица,

ти си нежна гълъбица.

Тука спирам да говоря.

Вече няма и да споря.

Ти си моята Душа - 

туй го знам и не греша.