Душа 2
570
0
1
Това стихотворение е римейк на старата ми творба "Душа", посветена на моята колежка Джанан
Стихче исках да напиша,
исках в него да опиша
твойта хубост, красота -
невъзможно бе това.
Тъй е, щото ти сияеш,
силно мен ще ме омаеш.
Аз от страст съм заслепен,
пламък мощен има в мен.
Тебе срещнах тази есен
в коридор във ВУЗ-а тесен.
Ти ме топли цяла зима,
стопли цялата година.
Трябва аз да ти призная -
друга като теб не зная.
Най-красива си във ВУЗ-а,
затова си мойта муза.
Чарът ти не среща край -
сякаш ангел си от рай.
Ти си сребърна вълчица,
ти си нежна гълъбица.
Тука спирам да говоря.
Вече няма и да споря.
Ти си моята Душа -
туй го знам и не греша.
© Сандостен Калций All rights reserved.
Сребърна вълчица отгоре, нежна гълъбица отдолу, или обратното? Шегувам се, разбира се, забавен текст. 