2 dic 2007, 9:17

Душа

804 0 26
                                                                       "Никога не питай за кого
                                                                             бие камбаната, тя бие за теб"-
                                                                          от англ. поет от 17 век
                                                                          Джон Дон

Призрачна политам и търся своята душа,
(а тя творяла Райски химн за мен!)
Тайно търся я, изчезна гола във нощта,
(одежда от дъга, аз нося запленена.)

Святост завеща ми, с неназовими имена,
(а аз - изгнаница, събудена за кратък миг,)
ще зная ли, непознаваемото на света!?
(Творец  ми го дари, със светлия си лик.)

Вярваща, превърнах се в последната любов
(на мъдростта и чара,  и ненаситността.)
А нямам усет още за последния акорд.
(Поискай ме, Душа, от Космоса и вечността!)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Адмирации!Съвършен стих!
    Растеш момиче!Много бързо растеш!
  • Ех, Мариолче...
    Грабна ме с този стих и ме понесе
    в простора на святостта и вечността...
    С много обич за прекрасните стихове.
  • Наистина не знам как го постигаш, но стиховете ти са прекрасно четиво!Наистина поразяващи, неповторими, проникнати от стила на един истински поет!Върховни са!
  • !!!
    Браво, Мариола!!!
  • И аз си задавам същите въпроси.И донякъде имам отговори.Силна творба.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...