2 dic 2007, 9:17

Душа

799 0 26
                                                                       "Никога не питай за кого
                                                                             бие камбаната, тя бие за теб"-
                                                                          от англ. поет от 17 век
                                                                          Джон Дон

Призрачна политам и търся своята душа,
(а тя творяла Райски химн за мен!)
Тайно търся я, изчезна гола във нощта,
(одежда от дъга, аз нося запленена.)

Святост завеща ми, с неназовими имена,
(а аз - изгнаница, събудена за кратък миг,)
ще зная ли, непознаваемото на света!?
(Творец  ми го дари, със светлия си лик.)

Вярваща, превърнах се в последната любов
(на мъдростта и чара,  и ненаситността.)
А нямам усет още за последния акорд.
(Поискай ме, Душа, от Космоса и вечността!)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Адмирации!Съвършен стих!
    Растеш момиче!Много бързо растеш!
  • Ех, Мариолче...
    Грабна ме с този стих и ме понесе
    в простора на святостта и вечността...
    С много обич за прекрасните стихове.
  • Наистина не знам как го постигаш, но стиховете ти са прекрасно четиво!Наистина поразяващи, неповторими, проникнати от стила на един истински поет!Върховни са!
  • !!!
    Браво, Мариола!!!
  • И аз си задавам същите въпроси.И донякъде имам отговори.Силна творба.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...