2.12.2007 г., 9:17

Душа

801 0 26
                                                                       "Никога не питай за кого
                                                                             бие камбаната, тя бие за теб"-
                                                                          от англ. поет от 17 век
                                                                          Джон Дон

Призрачна политам и търся своята душа,
(а тя творяла Райски химн за мен!)
Тайно търся я, изчезна гола във нощта,
(одежда от дъга, аз нося запленена.)

Святост завеща ми, с неназовими имена,
(а аз - изгнаница, събудена за кратък миг,)
ще зная ли, непознаваемото на света!?
(Творец  ми го дари, със светлия си лик.)

Вярваща, превърнах се в последната любов
(на мъдростта и чара,  и ненаситността.)
А нямам усет още за последния акорд.
(Поискай ме, Душа, от Космоса и вечността!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Адмирации!Съвършен стих!
    Растеш момиче!Много бързо растеш!
  • Ех, Мариолче...
    Грабна ме с този стих и ме понесе
    в простора на святостта и вечността...
    С много обич за прекрасните стихове.
  • Наистина не знам как го постигаш, но стиховете ти са прекрасно четиво!Наистина поразяващи, неповторими, проникнати от стила на един истински поет!Върховни са!
  • !!!
    Браво, Мариола!!!
  • И аз си задавам същите въпроси.И донякъде имам отговори.Силна творба.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...