2 дек. 2007 г., 09:17

Душа

805 0 26
                                                                       "Никога не питай за кого
                                                                             бие камбаната, тя бие за теб"-
                                                                          от англ. поет от 17 век
                                                                          Джон Дон

Призрачна политам и търся своята душа,
(а тя творяла Райски химн за мен!)
Тайно търся я, изчезна гола във нощта,
(одежда от дъга, аз нося запленена.)

Святост завеща ми, с неназовими имена,
(а аз - изгнаница, събудена за кратък миг,)
ще зная ли, непознаваемото на света!?
(Творец  ми го дари, със светлия си лик.)

Вярваща, превърнах се в последната любов
(на мъдростта и чара,  и ненаситността.)
А нямам усет още за последния акорд.
(Поискай ме, Душа, от Космоса и вечността!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Адмирации!Съвършен стих!
    Растеш момиче!Много бързо растеш!
  • Ех, Мариолче...
    Грабна ме с този стих и ме понесе
    в простора на святостта и вечността...
    С много обич за прекрасните стихове.
  • Наистина не знам как го постигаш, но стиховете ти са прекрасно четиво!Наистина поразяващи, неповторими, проникнати от стила на един истински поет!Върховни са!
  • !!!
    Браво, Мариола!!!
  • И аз си задавам същите въпроси.И донякъде имам отговори.Силна творба.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...