29 ene 2012, 15:48

Душа 

  Poesía » Otra
928 0 12

Разрушена и гола душа,

премаля от зловещи камшици!

Ще си тръгне, тъй както дошла -

по надежда от остри бодлици.

 

 

Подхвърлете ù шепа земя!

Не метете след топлите стъпки!

Тук ще никнат рождени цветя,

в обосели от времето тръпки!

 

 

И ще плачат с гласа на дете,

по-голямо от тайна вселена.

В тоя климат безводен ще спре

жива вяра, от други презрена!

 

 

 

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??