Душа
Разрушена и гола душа,
премаля от зловещи камшици!
Ще си тръгне, тъй както дошла -
по надежда от остри бодлици.
Подхвърлете ù шепа земя!
Не метете след топлите стъпки!
Тук ще никнат рождени цветя,
в обосели от времето тръпки!
И ще плачат с гласа на дете,
по-голямо от тайна вселена.
В тоя климат безводен ще спре
жива вяра, от други презрена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Христова Все права защищены
