Разрушена и гола душа,
премаля от зловещи камшици!
Ще си тръгне, тъй както дошла -
по надежда от остри бодлици.
Подхвърлете ù шепа земя!
Не метете след топлите стъпки!
Тук ще никнат рождени цветя,
в обосели от времето тръпки!
И ще плачат с гласа на дете,
по-голямо от тайна вселена.
В тоя климат безводен ще спре
жива вяра, от други презрена!
© Милена Христова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
