11 sept 2010, 8:59

Душа

896 1 11

Поглеждам в очите ти,

печал е скрита.

 

Защо ли - се питам?

 

Дали нараних душата ти нежна

с неволен размах на ветрило?

 

Или пък зла неизвестност те

скрито преследва?

 

Кажи, разкажи ми, какво ти  е,

Слънчице златно ?

 

Сияние  нежно ти си за мен.

 

Твоята радост стопля сърцето ми.

 

Твоята жажда моята нежност поражда.

 

Твоята мъка тормози ме тъй надълбоко.

 

Твоята любов ми е толкоз потребна и нужна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси, Благодаря ти от сърце!
    Трогна ме!
    Желая ти успех!
  • Мони, тази нежност направо извира от теб !
    Извор ли си, вулкан ли си
    Поздрав !
  • Благодаря Ви, Илко и Гени!
    За сърдечните поздрави и за оценките!
    Трогнахте ме!
    Лек ден!
  • Толкова нежни, красиви стихове може да пише само човек със светла и чиста душа на поет. Дано само щастието да я озарява и вдъхновява!
  • Благодаря ти, Маги!
    Много приятно чувство ме завладя!
    Лека нощ!
    Твоите стихове са като медена роса, балсам за душата!
    Още веднъж ти благодаря!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...