monilia (Симеон Пенчев)
10 289

11 sept 2010, 8:59

Душа

Poesía » De amor

897 1 11

Поглеждам в очите ти,

печал е скрита.

Защо ли - се питам?

Дали нараних душата ти нежна

с неволен размах на ветрило?

Или пък зла неизвестност те

скрито преследва?

Кажи, разкажи ми, какво ти е,

Слънчице златно ?

Сияние нежно ти си за мен.

Твоята радост стопля сърцето ми.

Твоята жажда моята нежност поражда.

Твоята мъка тормози ме тъй надълбоко.

Твоята любов ми е толкоз потребна и нужна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

monilia (Симеон Пенчев)

Роси, Благодаря ти от сърце!
Трогна ме!
Желая ти успех!

2011-02-16T10:57:32+02:00
rozita-p (Росица)

Мони, тази нежност направо извира от теб !
Извор ли си, вулкан ли си
Поздрав !

2011-02-02T15:59:27+02:00
monilia (Симеон Пенчев)

Благодаря Ви, Илко и Гени!
За сърдечните поздрави и за оценките!
Трогнахте ме!
Лек ден!

2010-09-23T04:06:11+03:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Толкова нежни, красиви стихове може да пише само човек със светла и чиста душа на поет. Дано само щастието да я озарява и вдъхновява!

2010-09-21T21:49:33+03:00
monilia (Симеон Пенчев)

Благодаря ти, Маги!
Много приятно чувство ме завладя!
Лека нощ!
Твоите стихове са като медена роса, балсам за душата!
Още веднъж ти благодаря!

2010-09-16T02:06:50+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0