11 sept 2010, 8:59

Душа 

  Poesía » De amor
693 1 11

Поглеждам в очите ти,

печал е скрита.

 

Защо ли - се питам?

 

Дали нараних душата ти нежна

с неволен размах на ветрило?

 

Или пък зла неизвестност те

скрито преследва?

 

Кажи, разкажи ми, какво ти  е,

Слънчице златно ?

 

Сияние  нежно ти си за мен.

 

Твоята радост стопля сърцето ми.

 

Твоята жажда моята нежност поражда.

 

Твоята мъка тормози ме тъй надълбоко.

 

Твоята любов ми е толкоз потребна и нужна!

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Роси, Благодаря ти от сърце!
    Трогна ме!
    Желая ти успех!
  • Мони, тази нежност направо извира от теб !
    Извор ли си, вулкан ли си
    Поздрав !
  • Благодаря Ви, Илко и Гени!
    За сърдечните поздрави и за оценките!
    Трогнахте ме!
    Лек ден!
  • Толкова нежни, красиви стихове може да пише само човек със светла и чиста душа на поет. Дано само щастието да я озарява и вдъхновява!
  • Благодаря ти, Маги!
    Много приятно чувство ме завладя!
    Лека нощ!
    Твоите стихове са като медена роса, балсам за душата!
    Още веднъж ти благодаря!
  • топъл, нежен и обичащ стих...
    от топла и нежна душа извират думите...
    сърдечен поздрав, Симеон.
  • Благодаря Ви от сърце, Даниела, Елена,Соня,Ивон и Димка!
    За коментарите и за оценките!
    Стоплихте душата ми!
    Лека нощ !
  • Харесах много, силно въздейства върху сетивата,затова няма да коментирам...
  • ... не "вятър" от ветрило а повей от крило жадуват душите ни - за да могат да полетят от любов ...
  • Толкова нежност, любов и красота в този стих!
    Напълни ми душата...
    Браво!!!
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??