Поглеждам в очите ти,
печал е скрита.
Защо ли - се питам?
Дали нараних душата ти нежна
с неволен размах на ветрило?
Или пък зла неизвестност те
скрито преследва?
Кажи, разкажи ми, какво ти е,
Слънчице златно ?
Сияние нежно ти си за мен.
Твоята радост стопля сърцето ми.
Твоята жажда моята нежност поражда.
Твоята мъка тормози ме тъй надълбоко.
Твоята любов ми е толкоз потребна и нужна!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
