Душа
Поглеждам в очите ти,
печал е скрита.
Защо ли - се питам?
Дали нараних душата ти нежна
с неволен размах на ветрило?
Или пък зла неизвестност те
скрито преследва?
Кажи, разкажи ми, какво ти е,
Слънчице златно ?
Сияние нежно ти си за мен.
Твоята радост стопля сърцето ми.
Твоята жажда моята нежност поражда.
Твоята мъка тормози ме тъй надълбоко.
Твоята любов ми е толкоз потребна и нужна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
