27 abr 2020, 8:02

Душа и нощ 

  Poesía
366 0 0

Нощ тъмна като душата ми.
На мрачният небосклон свети Луна,
Луна която е като огънят в мен.

Студена съм, но топла отвътре...


Жило отровно имам аз  и жиля като стършел.

Огнената луна в мен пламти ли , пламти.

Жиля, огън неукротим в мен гори и огнената луна плаче ли, плаче с лавинени сълзи...

 

                      П . Г.    29.10.2019г.

© Петя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??