27.04.2020 г., 8:02 ч.

Душа и нощ 

  Поезия
357 0 0

Нощ тъмна като душата ми.
На мрачният небосклон свети Луна,
Луна която е като огънят в мен.

Студена съм, но топла отвътре...


Жило отровно имам аз  и жиля като стършел.

Огнената луна в мен пламти ли , пламти.

Жиля, огън неукротим в мен гори и огнената луна плаче ли, плаче с лавинени сълзи...

 

                      П . Г.    29.10.2019г.

© Петя Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??