tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
20 abr 2022, 18:16

Душа и съдба 

  Poesía » Filosófica
302 0 5

/дуетен стих - Татяна Г. Денева и Таня Мезева/

 

 

Като кристална топка ме разби - съдба.

На хиляди парченца от илюзии...

На мънички и остри стъкалца,

които отразяват тъжни мисли.

Разочарована! Ужасно! Ех, Съдба...

Защо го правиш? Слагаш ме на тясно.

Без избор ме оставяш! До кога?

Не съм ти враг...нима не ти е ясно?

Захвърли ме за кой ли път в калта.

Харесва ти навярно да ме няма...

Да лазя, да се влача... но така

да ме пречупиш вярвай ми не става!

Не си познала! Не и този път!!!

На пук на всичко живо ще празнувам!

Дори да ме боли... дори до смърт...

Аз знам добре, повярвай, колко струвам.

Добре си поигра - добре! Но спри!

Не са ми нужни празните ти рими...

Човек в сърцето ражда добрини –

оставайки с душа-кристал, ранима.

Таня Г. Денева

 

Съдбата... за това си е съдба,

защото ни поставя пред дилеми.

Понякога ни хвърля във калта,

а друг път ни издига над проблемите.

И избори ни дава... не един -

кога и как на пръсти да се вдигнем,

или... приели се за блуден син,

отчаяно след болка да изригнем.

Душата, как обгърнали с любов,

да пазим от вини и от терзания,

защото не е дълговечен роб

на някой, що превръща я в мълчание.

Не е и топка стъклено–кристална

подхвърляна в измислена игра,

а същност тя безсмъртна е, сакрална,

за опитност на този свят дошла.

Съдбата... не случайно е съдба,

щом води ни живота по пътеки,

а как чрез тях ще стигне до целта,

избира си ... единствено човекът.

Таня Мезева

 

20.04.2022 г.

 

 

 

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??