Душа и съдба
/дуетен стих - Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Като кристална топка ме разби - съдба.
На хиляди парченца от илюзии...
На мънички и остри стъкалца,
които отразяват тъжни мисли.
Разочарована! Ужасно! Ех, Съдба...
Защо го правиш? Слагаш ме на тясно.
Без избор ме оставяш! До кога?
Не съм ти враг...нима не ти е ясно?
Захвърли ме за кой ли път в калта.
Харесва ти навярно да ме няма...
Да лазя, да се влача... но така
да ме пречупиш вярвай ми не става!
Не си познала! Не и този път!!!
На пук на всичко живо ще празнувам!
Дори да ме боли... дори до смърт...
Аз знам добре, повярвай, колко струвам.
Добре си поигра - добре! Но спри!
Не са ми нужни празните ти рими...
Човек в сърцето ражда добрини –
оставайки с душа-кристал, ранима.
Таня Г. Денева
Съдбата... за това си е съдба,
защото ни поставя пред дилеми.
Понякога ни хвърля във калта,
а друг път ни издига над проблемите.
И избори ни дава... не един -
кога и как на пръсти да се вдигнем,
или... приели се за блуден син,
отчаяно след болка да изригнем.
Душата, как обгърнали с любов,
да пазим от вини и от терзания,
защото не е дълговечен роб
на някой, що превръща я в мълчание.
Не е и топка стъклено–кристална
подхвърляна в измислена игра,
а същност тя безсмъртна е, сакрална,
за опитност на този свят дошла.
Съдбата... не случайно е съдба,
щом води ни живота по пътеки,
а как чрез тях ще стигне до целта,
избира си ... единствено човекът.
Таня Мезева
20.04.2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
