Душа и съдба
/дуетен стих - Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Като кристална топка ме разби - съдба.
На хиляди парченца от илюзии...
На мънички и остри стъкалца,
които отразяват тъжни мисли.
Разочарована! Ужасно! Ех, Съдба...
Защо го правиш? Слагаш ме на тясно.
Без избор ме оставяш! До кога?
Не съм ти враг...нима не ти е ясно?
Захвърли ме за кой ли път в калта.
Харесва ти навярно да ме няма...
Да лазя, да се влача... но така
да ме пречупиш вярвай ми не става!
Не си познала! Не и този път!!!
На пук на всичко живо ще празнувам!
Дори да ме боли... дори до смърт...
Аз знам добре, повярвай, колко струвам.
Добре си поигра - добре! Но спри!
Не са ми нужни празните ти рими...
Човек в сърцето ражда добрини –
оставайки с душа-кристал, ранима.
Таня Г. Денева
Съдбата... за това си е съдба,
защото ни поставя пред дилеми.
Понякога ни хвърля във калта,
а друг път ни издига над проблемите.
И избори ни дава... не един -
кога и как на пръсти да се вдигнем,
или... приели се за блуден син,
отчаяно след болка да изригнем.
Душата, как обгърнали с любов,
да пазим от вини и от терзания,
защото не е дълговечен роб
на някой, що превръща я в мълчание.
Не е и топка стъклено–кристална
подхвърляна в измислена игра,
а същност тя безсмъртна е, сакрална,
за опитност на този свят дошла.
Съдбата... не случайно е съдба,
щом води ни живота по пътеки,
а как чрез тях ще стигне до целта,
избира си ... единствено човекът.
Таня Мезева
20.04.2022 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
