6 abr 2008, 18:45

Душа Орфей

1.1K 0 1

Орфей в моята душа кънти,

нежни звуци в сърцето ми разпръсква,

често кара ме той да свиря,

на златна лира със седем струни.

 

Със седем струни,

здраво и силно опънати,

подарък от Калиопа,

изпод зелените недра на земята.

 

Откак на тоз свят родил съм се,

все с него аз си свиря и

учим се един другиго любов да даваме,

и любов да пръскаме, все едно сватба е,

все едно светъл празник е…

 

Хората опиянявахме,

сякаш с червено, силно и руйно вино.

Давахме им и те пиеха и пяха си щастливи,

и жадуваха за още и още…

 

Но разлика появи се

в наште сърца самородни,

не е веч както преди било е.

Хората от думата любов се плашат,

не се радват и усмихват,

тръскат се, скачат и се тупат

като от полепнал прах по тях

от стара изба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Юнаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не допускай да си тръгне твоя Орфей!Красива душа имаш, Кирил! Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...