6 апр. 2008 г., 18:45

Душа Орфей

1.1K 0 1

Орфей в моята душа кънти,

нежни звуци в сърцето ми разпръсква,

често кара ме той да свиря,

на златна лира със седем струни.

 

Със седем струни,

здраво и силно опънати,

подарък от Калиопа,

изпод зелените недра на земята.

 

Откак на тоз свят родил съм се,

все с него аз си свиря и

учим се един другиго любов да даваме,

и любов да пръскаме, все едно сватба е,

все едно светъл празник е…

 

Хората опиянявахме,

сякаш с червено, силно и руйно вино.

Давахме им и те пиеха и пяха си щастливи,

и жадуваха за още и още…

 

Но разлика появи се

в наште сърца самородни,

не е веч както преди било е.

Хората от думата любов се плашат,

не се радват и усмихват,

тръскат се, скачат и се тупат

като от полепнал прах по тях

от стара изба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Юнаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не допускай да си тръгне твоя Орфей!Красива душа имаш, Кирил! Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...