6.04.2008 г., 18:45

Душа Орфей

1.1K 0 1

Орфей в моята душа кънти,

нежни звуци в сърцето ми разпръсква,

често кара ме той да свиря,

на златна лира със седем струни.

 

Със седем струни,

здраво и силно опънати,

подарък от Калиопа,

изпод зелените недра на земята.

 

Откак на тоз свят родил съм се,

все с него аз си свиря и

учим се един другиго любов да даваме,

и любов да пръскаме, все едно сватба е,

все едно светъл празник е…

 

Хората опиянявахме,

сякаш с червено, силно и руйно вино.

Давахме им и те пиеха и пяха си щастливи,

и жадуваха за още и още…

 

Но разлика появи се

в наште сърца самородни,

не е веч както преди било е.

Хората от думата любов се плашат,

не се радват и усмихват,

тръскат се, скачат и се тупат

като от полепнал прах по тях

от стара изба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Юнаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не допускай да си тръгне твоя Орфей!Красива душа имаш, Кирил! Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...